Проходът свързва долината на река Бели Осъм на север с Карловската котловина при село Кърнаре на юг. Трасето започва на 523 m н.в. в село Балканец, изкачва се на юг по северния склон на Троянска планина през гъсти букови гори и след 18,1 км достига седловината Беклемето на 1525,5 m н.в. От там пътят започва дълго и продължително спускане, с множество завои по южния, скалист и стръмен склон на планината и след 22,7 km слиза в северозападната част на Карловската котловина, при село Кърнаре, на 562 m н.в.
През прохода от север на юг преминава последния участък от 40,8 km на второкласния Републикански път II-35 (от km 85.5 до km 126.3), Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре. Поради високата надморска височина и обилните снеговалежи и снегонавявания в района през зимния сезон проходът не се поддържа и се затваря за движение на МПС.
През VI в. проходът през Балкана при Троян се именувал „Пътека на Траян“ (на гръцки: τρίβος Τραιανοῦ)[1] На места в участъка до днес са запазени останки от античния римски път Via Traiana. Тук по времето на римския император Траян започва строителството на пътната връзка с крепости около нея. Северно от прохода се е намирала крайпътната спирка Ад Радицес, южно – Суб Радицес.
В участъка на Троянския проход също се е намирала билната крайпътна спирка Монтемно (Монте Аемо), чийто основи са запазени.
Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през 9 тракийски селища и укрепления в земите на Троянска община, на курорта Троянски проход, връх Вълча крепост на югоизток и е слизал в участъка на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, който е бил сред най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския със Средния път, пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.